последно... ни няма
Среща последна след очакване сладко,
усмивка нежна, макар през сълзи,
сбогуване тъжно, дори и за кратко,
което за дълго в нас ще тежи.
Прошепваш ,,сбогом'' и си тръгваш в мрака,
не се обръщай, за да не боли,
след тебе аз ще гледам и ще чакам
обратно да се върнеш ти.
Ще минат месеци, години,
за обичта ще спре да ме боли,
но ще запазя спомени красиви
за отминали щастливи дни.
А след време, щом се срещнем,
вместо прегръдка - тихо ,,здравей",
ръкостискане хладно, не целувка гореща,
че с теб съм била да си спомняш не смей.
А може нечакани да се събудят,
дори и днес в нас да са изтляли,
с усмивки тихи да пробудим
старите чувства, отдавна заспали.
В щастливи мигове дори
ще ни преследват гостени нечакани,
спомените за една любов -
ще ни връхлитат те понякога.
Ще се запиташ ли тогава
по-щастлив ли беще с мен?
Или съвсем ще ме забравиш,
или намразиш някой ден.
А аз дори с коси побелели,
ще си спомням за обичта голяма,
ще разлиствам снимки пожълтели
и ще тъгувам, че я няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрияна Манолова Всички права запазени
