desito_t (Десислава Танева)
130 292
11 ago 2009, 12:27

Последно причастие 

  Poesía » Otra
829 0 10

Изцапах душата си с твоята кръв,

убивах те бавно, за да се предпазя...

Превърнал ме бе за другите в стръв,

пред сърцето ти скрито като червей да лазя...


Извадих очите ти, за да не виждат

колко много открадна от мен

и дяволи черни сега ти завиждат,

че превръщаш във нощ и най-дългия ден


Отсякох ръцете ти, за да не искат

пак да докоснат мойто лице,

а те паднаха долу и взеха да стискат

болното ми вече, посиняло сърце...


Посегнах да взема онова твое щастие,

но остана ръката ми просто така -

сякаш че взимах последно причастие

преди да открия, че нямаш душа...

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна поезия създаваш, с много чувство. БРаво!!!
  • От една седмица върлувам из сайта и това беше първата поезия, която ми хареса! Брависимо... кийп гоинг или кийп смоукинг... абе уважи твоето перпето мобиле, без значение как!
  • Браво!!!
    Пишеш оргинално и интересно!!!
    Имаш талант!!! Пиши!!!
  • Леле...Дес!И си само на 18?Това наистина ли е твоята душа?Стиховете са страхотни.За душата...нямам думи.
  • Невероятна : )
  • Страхотен стих!Поздрав!
  • изключително, ако можеше всеки стиснал нечие болно сърце да прочете това и да се осъзнае .... браво
  • Невероятно е!Ставаш все по-добра!!!
  • много ми хареса браво Деси
  • Нищо не разбрах, но определено звучи много добре и надъхващо
Propuestas
: ??:??