Последно причастие
Изцапах душата си с твоята кръв,
убивах те бавно, за да се предпазя...
Превърнал ме бе за другите в стръв,
пред сърцето ти скрито като червей да лазя...
Извадих очите ти, за да не виждат
колко много открадна от мен
и дяволи черни сега ти завиждат,
че превръщаш във нощ и най-дългия ден
Отсякох ръцете ти, за да не искат
пак да докоснат мойто лице,
а те паднаха долу и взеха да стискат
болното ми вече, посиняло сърце...
Посегнах да взема онова твое щастие,
но остана ръката ми просто така -
сякаш че взимах последно причастие
преди да открия, че нямаш душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
БРаво!!!
