Последно причастие
Изцапах душата си с твоята кръв,
убивах те бавно, за да се предпазя...
Превърнал ме бе за другите в стръв,
пред сърцето ти скрито като червей да лазя...
Извадих очите ти, за да не виждат
колко много открадна от мен
и дяволи черни сега ти завиждат,
че превръщаш във нощ и най-дългия ден
Отсякох ръцете ти, за да не искат
пак да докоснат мойто лице,
а те паднаха долу и взеха да стискат
болното ми вече, посиняло сърце...
Посегнах да взема онова твое щастие,
но остана ръката ми просто така -
сякаш че взимах последно причастие
преди да открия, че нямаш душа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
БРаво!!!
