Последно причастие

Poetry » Other

1.1K 0 10

Изцапах душата си с твоята кръв,

убивах те бавно, за да се предпазя...

Превърнал ме бе за другите в стръв,

пред сърцето ти скрито като червей да лазя...

Извадих очите ти, за да не виждат

колко много открадна от мен

и дяволи черни сега ти завиждат,

че превръщаш във нощ и най-дългия ден

Отсякох ръцете ти, за да не искат

пак да докоснат мойто лице,

а те паднаха долу и взеха да стискат

болното ми вече, посиняло сърце...

Посегнах да взема онова твое щастие,

но остана ръката ми просто така -

сякаш че взимах последно причастие

преди да открия, че нямаш душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

alistef (Албена Стефанова)

Прекрасна поезия създаваш, с много чувство. БРаво!!!

2009-09-06T23:09:37+03:00
boriski (Борислав Соколов)

От една седмица върлувам из сайта и това беше първата поезия, която ми хареса! Брависимо... кийп гоинг или кийп смоукинг... абе уважи твоето перпето мобиле, без значение как!

2009-09-01T00:57:20+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Браво!!!
Пишеш оргинално и интересно!!!
Имаш талант!!! Пиши!!!

2009-08-21T23:40:37+03:00
ender9631 (Йордан Малинов)

Леле...Дес!И си само на 18?Това наистина ли е твоята душа?Стиховете са страхотни.За душата...нямам думи.

2009-08-19T15:43:08+03:00
whitewave (Ангел Ангелов)

Невероятна : )

2009-08-17T03:31:43+03:00