Ти си тръгна, взе от мене всичко и поиска свойта свобода. В този миг разбрах, че те обичам, но не знаех ти дали разбра. Слушам есента как тихо плаче, падат във ръцете ми сълзи, и само тишина безкрайна в здрача шепне: "Своя спомен запази". Искам да си с мен, но знам - напразно, циганино мой, на любовта - ето, мойта вярност аз ти давам и не искам свойта свобода!!!