Последно Сбогом
Ти си тръгна, взе от мене всичко
и поиска свойта свобода.
В този миг разбрах, че те обичам,
но не знаех ти дали разбра.
Слушам есента как тихо плаче,
падат във ръцете ми сълзи,
и само тишина безкрайна в здрача
шепне: "Своя спомен запази".
Искам да си с мен, но знам - напразно,
циганино мой, на любовта -
ето, мойта вярност аз ти давам
и не искам свойта свобода!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Мирчева Всички права запазени
Ще се съобразявам вече 
