Jan 26, 2007, 5:59 AM

Последно Сбогом

  Poetry
2.5K 0 9
Ти си тръгна, взе от мене всичко
и поиска свойта свобода.
В този миг разбрах, че те обичам,
но не знаех ти дали разбра.
Слушам есента как тихо плаче,
падат във ръцете ми сълзи,
и само тишина безкрайна в здрача
шепне: "Своя спомен запази".
Искам да си с мен, но знам - напразно,
циганино мой, на любовта - 
ето, мойта вярност аз ти давам
и не искам свойта свобода!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не че не ппиемам критика, но просто не бях наясно с правилата...Не съдете така Ще се съобразявам вече
  • 2-ка задето не си споменала,че е чуждо.можеше да си направиш труда поне да си напишеш първия коментар и да ПОДЧЕРТАЕШ , че това НЕ Е ТВОЕ ТВОРЕНИЕ
  • "Любовта е скитница" - известна естрадна песен, в изпълнение на Маргарита Димитрова
  • Следващия път няма да допусна тази грешка!
  • Дали не знам, че не са мои стихове? Просто бях възхитена, а доста трудно се добрах до текста. Искаше ми се да го споделя...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...