11 jun 2019, 22:54

Последно сбогом

  Poesía » Civil
674 4 1

Последно сбогом

Такъв какъвто бях ме запомни!
Какъвто си останах и до края.
Недей да плачеш! Твоите сълзи
едва ли ще ме пратят там, във Рая?

Веднъж ли във живота си греших?
И колко пъти грешките повтарях?
Ала на края всичко си платих!
Страницата вече се затваря!

Любех страстно другите жени.
Любех ги, а после ги оставях!
Ако можеш ти сега прости
за това, че тебе те забравях!

Знаех, че това ще ти тежи!
Чакаше ме дълги дни и нощи!
Сигурен съм-много те боли!
Аз към болката прибавях още!

Свърши земният ми път до тук
и със сигурност ще съм във Ада!
Искам да намериш някой друг!
Още си красива! И си млада!

Ще те чакам аз във вечността
колкото и дълго тя да трае
за да съм с любимата жена!
Но дали ще стане, Дявол знае!

 

11.06.2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тогава,още сте тук! И в сегашната действителност може да докажеш, че истинската любов не идва след смъртта.
    Иначе стихотворението е една искрена болка!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...