11 июн. 2019 г., 22:54

Последно сбогом

677 4 1

Последно сбогом

Такъв какъвто бях ме запомни!
Какъвто си останах и до края.
Недей да плачеш! Твоите сълзи
едва ли ще ме пратят там, във Рая?

Веднъж ли във живота си греших?
И колко пъти грешките повтарях?
Ала на края всичко си платих!
Страницата вече се затваря!

Любех страстно другите жени.
Любех ги, а после ги оставях!
Ако можеш ти сега прости
за това, че тебе те забравях!

Знаех, че това ще ти тежи!
Чакаше ме дълги дни и нощи!
Сигурен съм-много те боли!
Аз към болката прибавях още!

Свърши земният ми път до тук
и със сигурност ще съм във Ада!
Искам да намериш някой друг!
Още си красива! И си млада!

Ще те чакам аз във вечността
колкото и дълго тя да трае
за да съм с любимата жена!
Но дали ще стане, Дявол знае!

 

11.06.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тогава,още сте тук! И в сегашната действителност може да докажеш, че истинската любов не идва след смъртта.
    Иначе стихотворението е една искрена болка!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....