Jun 11, 2019, 10:54 PM

Последно сбогом

Poetry » Civic

670 4 1

Последно сбогом

Такъв какъвто бях ме запомни!
Какъвто си останах и до края.
Недей да плачеш! Твоите сълзи
едва ли ще ме пратят там, във Рая?

Веднъж ли във живота си греших?
И колко пъти грешките повтарях?
Ала на края всичко си платих!
Страницата вече се затваря!

Любех страстно другите жени.
Любех ги, а после ги оставях!
Ако можеш ти сега прости
за това, че тебе те забравях!

Знаех, че това ще ти тежи!
Чакаше ме дълги дни и нощи!
Сигурен съм-много те боли!
Аз към болката прибавях още!

Свърши земният ми път до тук
и със сигурност ще съм във Ада!
Искам да намериш някой друг!
Още си красива! И си млада!

Ще те чакам аз във вечността
колкото и дълго тя да трае
за да съм с любимата жена!
Но дали ще стане, Дявол знае!

11.06.2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Тогава,още сте тук! И в сегашната действителност може да докажеш, че истинската любов не идва след смъртта.
Иначе стихотворението е една искрена болка!

2019-06-12T10:22:49+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0