11.06.2019 г., 22:54

Последно сбогом

669 4 1

Последно сбогом

Такъв какъвто бях ме запомни!
Какъвто си останах и до края.
Недей да плачеш! Твоите сълзи
едва ли ще ме пратят там, във Рая?

Веднъж ли във живота си греших?
И колко пъти грешките повтарях?
Ала на края всичко си платих!
Страницата вече се затваря!

Любех страстно другите жени.
Любех ги, а после ги оставях!
Ако можеш ти сега прости
за това, че тебе те забравях!

Знаех, че това ще ти тежи!
Чакаше ме дълги дни и нощи!
Сигурен съм-много те боли!
Аз към болката прибавях още!

Свърши земният ми път до тук
и със сигурност ще съм във Ада!
Искам да намериш някой друг!
Още си красива! И си млада!

Ще те чакам аз във вечността
колкото и дълго тя да трае
за да съм с любимата жена!
Но дали ще стане, Дявол знае!

 

11.06.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тогава,още сте тук! И в сегашната действителност може да докажеш, че истинската любов не идва след смъртта.
    Иначе стихотворението е една искрена болка!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...