17 ene 2014, 22:12  

Последно случване

1K 3 6

 

Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.

Ти идваш, дъх от младостта забравена
и птица върху рамото ми кацаш -
идеята за думичката "щастие",
която сричах цял живот напразно.

Поспри се в миг на пареща самотност,
където мъртвото ми утре днес прозира.
Очите като слепи те познават
с ръба на пръстите от трепета умиращи.

Венчавам се за крехкото ти тяло,
косите дъхави върху ми спуснати.
Лицето мое в тъмно огледало
целува те в последното си случване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички вас приятели! За вашите оценки и коментари!

    1.Мерси Елица! Знаех, че лиричното ти сърце няма да остане безучастно към стиховете ми.

    Поздрав от мен: Мисана

    2.Мерси Санвали! Трогна ме. И аз те поздравявам от сърце!: Мисана

    3.Благодаря Сеси! Толкова искрено звучиш. Твоето признание ме изпълва с радост. Поздрав от мен: Мисана

    4.Мерси Жени! Радвам се, че хареса текста ми и имаш моя най-сърдечен поздрав: Мисана

    5. Благодаря Красимир! Трогнат съм от хубавите думи! Весела неделя от мен!: Мисана
  • Днес е благодат в този сайт!
    Това е прекрасна, дълбоко докосваща изповед в богата на изразни средства поетична форма!
    Удоволствие!
  • Силно! Много силно и разтърсващо!
  • Прочетох многократно! Силно и красиво стихотворение! Поздравявам те!
  • Разтърсващо силна изповед!
    Толкова обич, копнеж и безнадеждност, изразени в изящен мелодичен изказ.
    И в чудесна класическа форма.
    За мен това е върхът на любовната ти лирика, Мисана.

    С тъга ме изпълни този дълбок драматизъм, разлюлял душата ти.
    Елица

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...