17.01.2014 г., 22:12  

Последно случване

1K 3 6

 

Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.

Ти идваш, дъх от младостта забравена
и птица върху рамото ми кацаш -
идеята за думичката "щастие",
която сричах цял живот напразно.

Поспри се в миг на пареща самотност,
където мъртвото ми утре днес прозира.
Очите като слепи те познават
с ръба на пръстите от трепета умиращи.

Венчавам се за крехкото ти тяло,
косите дъхави върху ми спуснати.
Лицето мое в тъмно огледало
целува те в последното си случване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички вас приятели! За вашите оценки и коментари!

    1.Мерси Елица! Знаех, че лиричното ти сърце няма да остане безучастно към стиховете ми.

    Поздрав от мен: Мисана

    2.Мерси Санвали! Трогна ме. И аз те поздравявам от сърце!: Мисана

    3.Благодаря Сеси! Толкова искрено звучиш. Твоето признание ме изпълва с радост. Поздрав от мен: Мисана

    4.Мерси Жени! Радвам се, че хареса текста ми и имаш моя най-сърдечен поздрав: Мисана

    5. Благодаря Красимир! Трогнат съм от хубавите думи! Весела неделя от мен!: Мисана
  • Днес е благодат в този сайт!
    Това е прекрасна, дълбоко докосваща изповед в богата на изразни средства поетична форма!
    Удоволствие!
  • Силно! Много силно и разтърсващо!
  • Прочетох многократно! Силно и красиво стихотворение! Поздравявам те!
  • Разтърсващо силна изповед!
    Толкова обич, копнеж и безнадеждност, изразени в изящен мелодичен изказ.
    И в чудесна класическа форма.
    За мен това е върхът на любовната ти лирика, Мисана.

    С тъга ме изпълни този дълбок драматизъм, разлюлял душата ти.
    Елица

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...