17.01.2014 г., 22:12  

Последно случване

1K 3 6

 

Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.

Ти идваш, дъх от младостта забравена
и птица върху рамото ми кацаш -
идеята за думичката "щастие",
която сричах цял живот напразно.

Поспри се в миг на пареща самотност,
където мъртвото ми утре днес прозира.
Очите като слепи те познават
с ръба на пръстите от трепета умиращи.

Венчавам се за крехкото ти тяло,
косите дъхави върху ми спуснати.
Лицето мое в тъмно огледало
целува те в последното си случване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички вас приятели! За вашите оценки и коментари!

    1.Мерси Елица! Знаех, че лиричното ти сърце няма да остане безучастно към стиховете ми.

    Поздрав от мен: Мисана

    2.Мерси Санвали! Трогна ме. И аз те поздравявам от сърце!: Мисана

    3.Благодаря Сеси! Толкова искрено звучиш. Твоето признание ме изпълва с радост. Поздрав от мен: Мисана

    4.Мерси Жени! Радвам се, че хареса текста ми и имаш моя най-сърдечен поздрав: Мисана

    5. Благодаря Красимир! Трогнат съм от хубавите думи! Весела неделя от мен!: Мисана
  • Днес е благодат в този сайт!
    Това е прекрасна, дълбоко докосваща изповед в богата на изразни средства поетична форма!
    Удоволствие!
  • Силно! Много силно и разтърсващо!
  • Прочетох многократно! Силно и красиво стихотворение! Поздравявам те!
  • Разтърсващо силна изповед!
    Толкова обич, копнеж и безнадеждност, изразени в изящен мелодичен изказ.
    И в чудесна класическа форма.
    За мен това е върхът на любовната ти лирика, Мисана.

    С тъга ме изпълни този дълбок драматизъм, разлюлял душата ти.
    Елица

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...