24 jun 2008, 7:13

Последно (За сбогом!)

  Poesía » Otra
1.1K 0 16
ПОСЛЕДНО (За сбогом!)

Събрал съм си багажа,
тръгвам надалече,
на всички ви ще кажа:
"Няма смисъл вече!"

Затънал съм до гуша
в житейска кал,
никой не ме слуша
и не би разбрал.

Вече не се диша,
животът е фалшив,
само нещо щом напиша
чувствам се щастлив.

Затова напускам
без време този свят,
всички на закуска
чак ще разберат.

Но ще бъде късно,
аз ще съм далече,
тялото ми празно
студено ще е вече.

За мене не плачете -
аз ще съм добре,
за себе си жалете,
мен Бог ще разбере.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотна напевност има в стихотворението ти! хареса ми!
  • Лирическия ,или може би ти , прилича на мен -и аз изживявам такъв момент на депресия сега , но това не значи че няма ДА ПРОДЪЛЖА,надявам се ,ТИ СЪЩО ЩЕ ПРОДЪЛЖИШ НАПРЕД,нали?Я чакай да ти пратя един линк към една песен-СПЕЦИАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ТЕБ,дано ти хареса! http://www.vbox7.com/play:bff9485d
  • Ей, Римпо, кажи на лирическия герой, да не мисли такива простотии. Животът понякога е тъп, но трябва да го борим, как иначе ще го победим!? Кажи още на лирическия герой,че никой не харесва примиренчеството..., а боребените хора. Всеки има неуспехи в живота, но само те правят хората по-силни. И накрая му кажи една японска поговорка, която звучи така: Не е важно, че си паднал, но е важно как ще се изправиш" Е, чакаме да се изправиш, човече!
  • Прекалено... крайно и отчайващо звучи лирическият!

    Всичко е поправимо, само едно - не!
  • Ей, ама верно си бил малко поумрел ))))))

    ПП: Това малко съм го пропуснала.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...