24.06.2008 г., 7:13

Последно (За сбогом!)

1K 0 16
ПОСЛЕДНО (За сбогом!)

Събрал съм си багажа,
тръгвам надалече,
на всички ви ще кажа:
"Няма смисъл вече!"

Затънал съм до гуша
в житейска кал,
никой не ме слуша
и не би разбрал.

Вече не се диша,
животът е фалшив,
само нещо щом напиша
чувствам се щастлив.

Затова напускам
без време този свят,
всички на закуска
чак ще разберат.

Но ще бъде късно,
аз ще съм далече,
тялото ми празно
студено ще е вече.

За мене не плачете -
аз ще съм добре,
за себе си жалете,
мен Бог ще разбере.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотна напевност има в стихотворението ти! хареса ми!
  • Лирическия ,или може би ти , прилича на мен -и аз изживявам такъв момент на депресия сега , но това не значи че няма ДА ПРОДЪЛЖА,надявам се ,ТИ СЪЩО ЩЕ ПРОДЪЛЖИШ НАПРЕД,нали?Я чакай да ти пратя един линк към една песен-СПЕЦИАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ТЕБ,дано ти хареса! http://www.vbox7.com/play:bff9485d
  • Ей, Римпо, кажи на лирическия герой, да не мисли такива простотии. Животът понякога е тъп, но трябва да го борим, как иначе ще го победим!? Кажи още на лирическия герой,че никой не харесва примиренчеството..., а боребените хора. Всеки има неуспехи в живота, но само те правят хората по-силни. И накрая му кажи една японска поговорка, която звучи така: Не е важно, че си паднал, но е важно как ще се изправиш" Е, чакаме да се изправиш, човече!
  • Прекалено... крайно и отчайващо звучи лирическият!

    Всичко е поправимо, само едно - не!
  • Ей, ама верно си бил малко поумрел ))))))

    ПП: Това малко съм го пропуснала.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...