24 июн. 2008 г., 07:13

Последно (За сбогом!)

1.1K 0 16
ПОСЛЕДНО (За сбогом!)

Събрал съм си багажа,
тръгвам надалече,
на всички ви ще кажа:
"Няма смисъл вече!"

Затънал съм до гуша
в житейска кал,
никой не ме слуша
и не би разбрал.

Вече не се диша,
животът е фалшив,
само нещо щом напиша
чувствам се щастлив.

Затова напускам
без време този свят,
всички на закуска
чак ще разберат.

Но ще бъде късно,
аз ще съм далече,
тялото ми празно
студено ще е вече.

За мене не плачете -
аз ще съм добре,
за себе си жалете,
мен Бог ще разбере.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотна напевност има в стихотворението ти! хареса ми!
  • Лирическия ,или може би ти , прилича на мен -и аз изживявам такъв момент на депресия сега , но това не значи че няма ДА ПРОДЪЛЖА,надявам се ,ТИ СЪЩО ЩЕ ПРОДЪЛЖИШ НАПРЕД,нали?Я чакай да ти пратя един линк към една песен-СПЕЦИАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ТЕБ,дано ти хареса! http://www.vbox7.com/play:bff9485d
  • Ей, Римпо, кажи на лирическия герой, да не мисли такива простотии. Животът понякога е тъп, но трябва да го борим, как иначе ще го победим!? Кажи още на лирическия герой,че никой не харесва примиренчеството..., а боребените хора. Всеки има неуспехи в живота, но само те правят хората по-силни. И накрая му кажи една японска поговорка, която звучи така: Не е важно, че си паднал, но е важно как ще се изправиш" Е, чакаме да се изправиш, човече!
  • Прекалено... крайно и отчайващо звучи лирическият!

    Всичко е поправимо, само едно - не!
  • Ей, ама верно си бил малко поумрел ))))))

    ПП: Това малко съм го пропуснала.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...