Сред есенната пустота на двора,
в листата, под стрехата крива
аз виждам как присвито от умора
последното ми детство си отива.
Държа в ръцете си купчинка спомени,
които ми говорят шеговито.
Дори не помня от къде съм ги изровила...
Но знам, че са били отдавна скрити.
И днес с усмивка ги подреждам
под слънцето на есента красива,
която взима сетната надежда
от детството ...