Сред есенната пустота на двора,
в листата, под стрехата крива
аз виждам как присвито от умора
последното ми детство си отива.
Държа в ръцете си купчинка спомени,
които ми говорят шеговито.
Дори не помня от къде съм ги изровила...
Но знам, че са били отдавна скрити.
И днес с усмивка ги подреждам
под слънцето на есента красива,
която взима сетната надежда
от детството
... което си отива.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
