Със кръв се задавя сърцето
и хрипове в него звънят.
Повяхва безбожно лицето
и мислите рано пладнят.
Ленив ми е мозъкът вече-
не помня дори и числа.
А хлябът - самун се изпече
и времето стана тесла.
Мъглата във кръг ме огражда
и пуска в средата ми ток.
Светът от жената се ражда
и ръстът си гони висок. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.