Със кръв се задавя сърцето

и хрипове в него звънят.

Повяхва безбожно лицето

и мислите рано пладнят.

Ленив ми е мозъкът вече-

не помня дори и числа.

А хлябът - самун се изпече

и времето стана тесла.

Мъглата във кръг ме огражда

и пуска в средата ми ток.

Светът от жената се ражда

и ръстът си гони висок.

Преплитат се ранни сезони,

прелитат и късни ята.

Пред мене мъглата се рони

и идват тъжовни лета.

И тръгнал по моста, Септември

изкачва нагоре баир.

Разчорлен пък, месец Октомври

му гледа отблизо сеир.

И влизам във златната есен

във джоба със жълто листо.

По моста и снежен, и тесен

подквасвам последно тесто.