16 mar 2014, 19:57

Последвай ме... 

  Poesía
508 0 9
Уж губя се във чуждите неща,
в хорското зловещо полезрение,
очите си затварям във нощта,
а вътрешно отново денем е.
Аз нося във душата си живот,
Скитнико, как Бог те е орисал,
да трупаш болката като имот,
но ето че в съня си дишам.
И вярвам, че съм вечно тук,
и поливам любовта в сърцето,
тъй простих си и съм някой друг,
ела, последвай ме, последвай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??