19 dic 2005, 21:58

ПОСЛЕСЛОВ

  Poesía
853 0 6

 

                ПОСЛЕСЛОВ

Една жена съня ми обладава.

С вятър в косите, в очите – с нега.
Всяка нощ на сън я пожелавам

и се събуждам с чувство на тъга.

 

Тя бе реалност, но преди години;

не се забравя никоя любов.

Със безпощадност времето отмина –

в замяна ми остави послеслов.

19.12.05 г.

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох го два пъти и по свой ночин почувствах музиката в първия ти стих. Може да не ти хареса моята музика, но реших да ти го напиша.
    Една жена съня ми обладава,
    в косите с вятър, в очите с нега,
    в съня си всяка нощ я пожелавам,
    и се събуждам с чувство на тъга.
    Кощунство е от моя страна, но ми се иска да знам какво мислиш ти по въпроса.Не се сърди, ако стихотворението ти не струваше нямаше да напиша нищо!!!!!
    ОТЛИЧЕН =6=
  • Никифор, правилно си го усетил.
  • Много е тъжно и хубаво...Навява лека тъга по нещо...изпуснато може би
  • Прекрасно,макар и тъжно!Поздравявам те и ти желая успех!
  • Благодаря за забележката! Весело Рождество Христово!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...