mili_bg (Милена Христова)
95 1340
5 feb 2012, 17:57

Послеслов 

  Poesía
678 0 10

Понякога  кръстосват ме стрели

от бойните изкуства, просълзени!

Понякога  кристално ме боли,

но кой ли  не болят го думи гневни!?

 

 

Понякога в огньове се горях

и пак сама разпалвах клади живи!

В онази нощ за първи път вървях

по ледове любовно- изменчиви.

 

 

И - бинго! Тук уцелих пропастта -

мъгливото тресавище на мрака.

Всред женските ми парещи недра

покръстих любовта с димяща драка.

 

 

Какво остана!? Жаден послеслов,

където добродушно те споделям -

 с разбулената, паднала любов,

и с мигове на  празнична постеля!

 

 

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??