mili_bg (Милена Христова)
95 1340
5.02.2012 г., 17:57 ч.

Послеслов 

  Поезия
795 0 10

Понякога  кръстосват ме стрели

от бойните изкуства, просълзени!

Понякога  кристално ме боли,

но кой ли  не болят го думи гневни!?

 

 

Понякога в огньове се горях

и пак сама разпалвах клади живи!

В онази нощ за първи път вървях

по ледове любовно- изменчиви.

 

 

И - бинго! Тук уцелих пропастта -

мъгливото тресавище на мрака.

Всред женските ми парещи недра

покръстих любовта с димяща драка.

 

 

Какво остана!? Жаден послеслов,

където добродушно те споделям -

 с разбулената, паднала любов,

и с мигове на  празнична постеля!

 

 

© Милена Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??