Послеслов
Понякога кръстосват ме стрели
от бойните изкуства, просълзени!
Понякога кристално ме боли,
но кой ли не болят го думи гневни!?
Понякога в огньове се горях
и пак сама разпалвах клади живи!
В онази нощ за първи път вървях
по ледове любовно- изменчиви.
И - бинго! Тук уцелих пропастта -
мъгливото тресавище на мрака.
Всред женските ми парещи недра
покръстих любовта с димяща драка.
Какво остана!? Жаден послеслов,
където добродушно те споделям -
с разбулената, паднала любов,
и с мигове на празнична постеля!
© Милена Христова All rights reserved.
