Послеслов

5 feb 2015, 1:32

Poesía » Otra

612 0 5

Мокър сняг. Дървета голи.

Сивкава здрачевина.

И един градец, загърлен

в скут на древна планина.

Някога се впечатлявах

от такава тишина.

Някога се прилунявах

в пламнал поглед на жена.

Днес ми е така спокойно,

че жената срещу мен

чезне като бяла сянка

в погледа ми укротен.

Знам, че нещо ще се случи

в дългата, безсънна нощ.

Но кръвта ми бавно гасне в мен,

останала без мощ.

Остави ме, хубавице!

Искам да остана сам!

Туй, което ти ми даваш,

аз не мога да ти дам.

Напоследък остарявам

не с години, а със дни.

Догоряват в паметта ми

и последните главни...

Мокър сняг. Дървета голи.

Поглед, в който жар гори.

И един градец, загърлен

в древни, призрачни гори.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.