Послеслов
Мокър сняг. Дървета голи.
Сивкава здрачевина.
И един градец, загърлен
в скут на древна планина.
Някога се впечатлявах
от такава тишина.
Някога се прилунявах
в пламнал поглед на жена.
Днес ми е така спокойно,
че жената срещу мен
чезне като бяла сянка
в погледа ми укротен.
Знам, че нещо ще се случи
в дългата, безсънна нощ.
Но кръвта ми бавно гасне в мен,
останала без мощ.
Остави ме, хубавице!
Искам да остана сам!
Туй, което ти ми даваш,
аз не мога да ти дам.
Напоследък остарявам
не с години, а със дни.
Догоряват в паметта ми
и последните главни...
Мокър сняг. Дървета голи.
Поглед, в който жар гори.
И един градец, загърлен
в древни, призрачни гори.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
