24 abr 2018, 21:05  

Послушай

  Poesía
1.4K 17 13

Понякога е просто да се мразим
или в престорено безчувствие да зъзнем.
Да мамим любовта си...но напразно -
дори и времето не съумя да я погълне.

В такива мигове главата си полагай
с най-кадифена ласка върху мене.
Сърцето ми да чуеш как залага
с неравния си пулс да те приеме -

обратно - като ангелска икона,
с лика красив на първото ни време.
Венчани да се слеем по закона,
отхвърлил бог и дявол - непотребни!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко красиво и нежно !
  • Мммм ..., финала е зашеметно силен, - по закона, право в очите, без криволичене...!!!
  • Много силно и с чувство! Поздравления!
  • Красиво и отдадено!
  • Думите не винаги успяват да кажат това, което сърцето е усетило! За твоята лирика думите винаги са ми недостатъчни! Аплодисменти, Младене!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...