Послушай разума – той не греши,

той няма да допусне сърцето да те заболи,

а всеки иска на сърцето да се довери -

голяма грешка – то винаги тъжи.

И щастието се явява за секунди,

дори не можеш да се насладиш,

обръща гръб, побягва,

макар да искаш да го задържиш.

Усмихваш се на споделени чувства

и радваш се на всеки миг,

угасва и усмивката изчезва

неочаквано, също кат’ ритник.

И колкото и силно ти да страдаш,

във миг неочакван явява се друг -

момент, който пак ще се повтори,

оставиш ли сърцето си да говори.

Ако малко помислиш, ще извикаш със мен -

„Недей да бъдеш на сърцето си в плен!”