Oct 8, 2009, 6:04 PM

Послушай разума

  Poetry » Love
1K 0 1

Послушай разума – той не греши,

той няма да допусне сърцето да те заболи,

а всеки иска на сърцето да се довери -

голяма грешка – то винаги тъжи.

 

И щастието се явява за секунди,

дори не можеш да се насладиш,

обръща гръб, побягва,

макар да искаш да го задържиш.

 

Усмихваш се на споделени чувства

и радваш се на всеки миг,

угасва и усмивката изчезва

неочаквано, също кат’ ритник.

 

И колкото и силно ти да страдаш,

във миг неочакван явява се друг -

момент, който пак ще се повтори,

оставиш ли сърцето си да говори.

 

Ако малко помислиш, ще извикаш със мен -

„Недей да бъдеш на сърцето си в плен!”

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мег Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лошльо, не очаквах да напишеш друго. Публикувах го , за да те провокирам и не ме изненада реакцията ти. Благодаря за шестичката!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...