Послушай разума – той не греши,
той няма да допусне сърцето да те заболи,
а всеки иска на сърцето да се довери -
голяма грешка – то винаги тъжи.
И щастието се явява за секунди,
дори не можеш да се насладиш,
обръща гръб, побягва,
макар да искаш да го задържиш.
Усмихваш се на споделени чувства
и радваш се на всеки миг,
угасва и усмивката изчезва
неочаквано, също кат’ ритник.
И колкото и силно ти да страдаш,
във миг неочакван явява се друг -
момент, който пак ще се повтори,
оставиш ли сърцето си да говори.
Ако малко помислиш, ще извикаш със мен -
„Недей да бъдеш на сърцето си в плен!”
© Мег Христова Все права защищены