18 feb 2018, 19:37

Послушко

  Poesía
470 0 0

Душко Добродушков 
(днес така се случи),
вече е Послушков
и езици учи.

Ще пътува скоро,
сиреч ще се маха.
Хубава си горо,
празен е стомаха.

Душко не признава
чешещи езици.
Добродушнов псува
всички политици.

Даже не се вайка
като благославя.
Споменава майки
без да вижда края.

Зъл е Добродушков.
Пак е посред блато.
Все с калта се гушка
зиме, а и лято...

От печената тиква,
запек, той получи.
Карат го да свиква,
но запек не се учи?

И затъва още
в личната си драма .
Дните му, са нощи.
Слънцето го няма....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...