18.02.2018 г., 19:37

Послушко

463 0 0

Душко Добродушков 
(днес така се случи),
вече е Послушков
и езици учи.

Ще пътува скоро,
сиреч ще се маха.
Хубава си горо,
празен е стомаха.

Душко не признава
чешещи езици.
Добродушнов псува
всички политици.

Даже не се вайка
като благославя.
Споменава майки
без да вижда края.

Зъл е Добродушков.
Пак е посред блато.
Все с калта се гушка
зиме, а и лято...

От печената тиква,
запек, той получи.
Карат го да свиква,
но запек не се учи?

И затъва още
в личната си драма .
Дните му, са нощи.
Слънцето го няма....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...