18 февр. 2018 г., 19:37

Послушко

472 0 0

Душко Добродушков 
(днес така се случи),
вече е Послушков
и езици учи.

Ще пътува скоро,
сиреч ще се маха.
Хубава си горо,
празен е стомаха.

Душко не признава
чешещи езици.
Добродушнов псува
всички политици.

Даже не се вайка
като благославя.
Споменава майки
без да вижда края.

Зъл е Добродушков.
Пак е посред блато.
Все с калта се гушка
зиме, а и лято...

От печената тиква,
запек, той получи.
Карат го да свиква,
но запек не се учи?

И затъва още
в личната си драма .
Дните му, са нощи.
Слънцето го няма....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...