Feb 18, 2018, 7:37 PM

Послушко

  Poetry
466 0 0

Душко Добродушков 
(днес така се случи),
вече е Послушков
и езици учи.

Ще пътува скоро,
сиреч ще се маха.
Хубава си горо,
празен е стомаха.

Душко не признава
чешещи езици.
Добродушнов псува
всички политици.

Даже не се вайка
като благославя.
Споменава майки
без да вижда края.

Зъл е Добродушков.
Пак е посред блато.
Все с калта се гушка
зиме, а и лято...

От печената тиква,
запек, той получи.
Карат го да свиква,
но запек не се учи?

И затъва още
в личната си драма .
Дните му, са нощи.
Слънцето го няма....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...