22 feb 2008, 7:13

Послушна кола

3.6K 0 9

ПОСЛУШНА  КОЛА

 

Вече имам си кола.

Тя на татко е била.

Подари ми я и аз

карам си я всеки час.

С нея ходя на разходка.

Също и да ритам топка.

Рано вчера на пазара

тя със дядо ни закара.

Баба честичко я мие,

с мека кърпичка я трие.

За да бъде като мен -

чистичка тя всеки ден.

Хубавата ми кола

е послушна и добра.

Вози ме тя всеки час.

Песнички й пея аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мене ми хареса...Бу-то!!!!
  • Благодаря ви,момичета!Радвам се,че ви е харесало стихчето!
    Малкият човек,който се разхождаше с първата си кола,вече е на 19 години ,кара друга...и вози щастливите си баба и дядо.
  • Стегнат и изчистен изказ. Прекрасно малко стихче, за малки хора с големи мечти.
  • Обичам тези сладурски стихчета!
    С обич,Лили!
  • веселко и благозвучно

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...