Посмей се
Посмей се над сивотата на облака стихнал
пред буря зловеща, като тази у тебе.
Посмей се, изпълвайки с въздух небесен
гърдите, прорязани с толкоз въздишки.
Посмей се, надсмивайки своето его
в безмълвие прашно от нашите срещи.
Посмей се, проклинайки вътре у тебе
словата, изляли се над и всред тебе.
Надсмей се над образа, що изгради
пред, около и вътре у мене.
Надсмей се, а после сведи насълзени очи,
защото ме срещна твърде навреме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Криста Todos los derechos reservados
