Посмей се над сивотата на облака стихнал
пред буря зловеща, като тази у тебе.
Посмей се, изпълвайки с въздух небесен
гърдите, прорязани с толкоз въздишки.
Посмей се, надсмивайки своето его
в безмълвие прашно от нашите срещи.
Посмей се, проклинайки вътре у тебе
словата, изляли се над и всред тебе.
Надсмей се над образа, що изгради
пред, около и вътре у мене.
Надсмей се, а после сведи насълзени очи,
защото ме срещна твърде навреме.
© Криста All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
