27 nov 2008, 11:54

Посмъртно

  Poesía » Otra
1.5K 0 4

- Приятелко моя,

кой уби бялата лястовица,

към теб полетяла?

Кой разби чистотата на душата ти?

Аз вярвам в твоята доброта!

Русалка малка, нежна,

неземна сила има в теб!

Ала орисана била си

да се превърнеш в простосмъртна,

щом се докоснеш до мечтата си!

Не, аз не вярвам на обричане такова,

и пак съм твоя и обичам те, повярвай,

при всичките си женски недостатъци!

Сега разделям се с плътта ти,

прости ми ти без "Сбогом",

защото там, всред глутница от хора,

аз виждам те пак светла и въздушна,

и чувам тихичкия ромон на гласа ти!

- Незабравима моя,

срещнах те отново!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МИСИЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Маги!Този стих е посветен на моята приятелка ,която е вечно в сърцето ми,затова е толкова тъжно тялом я няма,но духом е винаги с мен!С обич към теб Марси!
  • тъжен...много тъжен...но толкова свят стих...светъл...
    прегръщам те с обич, мила Маруся.
  • Благодаря много и аз те прегръщам!
  • ТЕ винаги са с нас, защото ГИ обичаме!!!
    Прегръщам те!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...