27 nov 2008, 11:54

Посмъртно 

  Poesía » Otra
1076 0 4

- Приятелко моя,

кой уби бялата лястовица,

към теб полетяла?

Кой разби чистотата на душата ти?

Аз вярвам в твоята доброта!

Русалка малка, нежна,

неземна сила има в теб!

Ала орисана била си

да се превърнеш в простосмъртна,

щом се докоснеш до мечтата си!

Не, аз не вярвам на обричане такова,

и пак съм твоя и обичам те, повярвай,

при всичките си женски недостатъци!

Сега разделям се с плътта ти,

прости ми ти без "Сбогом",

защото там, всред глутница от хора,

аз виждам те пак светла и въздушна,

и чувам тихичкия ромон на гласа ти!

- Незабравима моя,

срещнах те отново!

 

© МИСИЯ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Маги!Този стих е посветен на моята приятелка ,която е вечно в сърцето ми,затова е толкова тъжно тялом я няма,но духом е винаги с мен!С обич към теб Марси!
  • тъжен...много тъжен...но толкова свят стих...светъл...
    прегръщам те с обич, мила Маруся.
  • Благодаря много и аз те прегръщам!
  • ТЕ винаги са с нас, защото ГИ обичаме!!!
    Прегръщам те!!!
Propuestas
: ??:??