Nov 27, 2008, 11:54 AM

Посмъртно

  Poetry » Other
1.5K 0 4

- Приятелко моя,

кой уби бялата лястовица,

към теб полетяла?

Кой разби чистотата на душата ти?

Аз вярвам в твоята доброта!

Русалка малка, нежна,

неземна сила има в теб!

Ала орисана била си

да се превърнеш в простосмъртна,

щом се докоснеш до мечтата си!

Не, аз не вярвам на обричане такова,

и пак съм твоя и обичам те, повярвай,

при всичките си женски недостатъци!

Сега разделям се с плътта ти,

прости ми ти без "Сбогом",

защото там, всред глутница от хора,

аз виждам те пак светла и въздушна,

и чувам тихичкия ромон на гласа ти!

- Незабравима моя,

срещнах те отново!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МИСИЯ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Маги!Този стих е посветен на моята приятелка ,която е вечно в сърцето ми,затова е толкова тъжно тялом я няма,но духом е винаги с мен!С обич към теб Марси!
  • тъжен...много тъжен...но толкова свят стих...светъл...
    прегръщам те с обич, мила Маруся.
  • Благодаря много и аз те прегръщам!
  • ТЕ винаги са с нас, защото ГИ обичаме!!!
    Прегръщам те!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...