24 may 2016, 14:22

Посмъртно

  Poesía
1.2K 3 12

Когато си умрял
светът ще претендира за твоето наследство.
Милиардите причини
ще обясняват твоето отсъствие
и ще спорят с праха ти.
Във този миг ще си необходим
на всеки и на всичко.
Във този и единствено във този миг
светът ще чувства острата ти липса,
ще те ревнува от Смъртта,
ще иска да те приюти обратно
със закъснялата любов на отчаянието.

Когато си умрял
ще бъдеш най-щастливият от всички. -
По-близък и за близките
и за далечните по-мил.

Ще бъдеш центъра за миг
на краткия живот...
и праг на Вечността.
И спомен...току-що прохождащ.

Смъртта във този кратък миг
ще те сроди
със абсолютно всичко!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, истината е тъжна!
  • Е, какво да кажа! Тук прочетох истината за живота и смъртта! Много е замислящ този твой текст, Младене! Пожелавам ти мигове, които да те правят щастлив! Поздрав!
  • Браво, Младене! Оценяваме това, което имаме едва когато го изгубим. Даже и хората около нас. Защо така сме устроени? Поздравления, за пореден път доказваш таланта си.
  • Младене, бръкна ми право в сърцето.... защо сме такива, да оценяваме човека едва когато го загубим? Защо майка на три деца е захвърлена при чужди хора, а като си отиде, ще се избият за наследство?
  • Благодаря на всички вас, които не ме забравихте, за това и за предходните няколко стихотворения. Бъдете творчески вдъхновени!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...