24 мая 2016 г., 14:22

Посмъртно

1.2K 3 12

Когато си умрял
светът ще претендира за твоето наследство.
Милиардите причини
ще обясняват твоето отсъствие
и ще спорят с праха ти.
Във този миг ще си необходим
на всеки и на всичко.
Във този и единствено във този миг
светът ще чувства острата ти липса,
ще те ревнува от Смъртта,
ще иска да те приюти обратно
със закъснялата любов на отчаянието.

Когато си умрял
ще бъдеш най-щастливият от всички. -
По-близък и за близките
и за далечните по-мил.

Ще бъдеш центъра за миг
на краткия живот...
и праг на Вечността.
И спомен...току-що прохождащ.

Смъртта във този кратък миг
ще те сроди
със абсолютно всичко!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, истината е тъжна!
  • Е, какво да кажа! Тук прочетох истината за живота и смъртта! Много е замислящ този твой текст, Младене! Пожелавам ти мигове, които да те правят щастлив! Поздрав!
  • Браво, Младене! Оценяваме това, което имаме едва когато го изгубим. Даже и хората около нас. Защо така сме устроени? Поздравления, за пореден път доказваш таланта си.
  • Младене, бръкна ми право в сърцето.... защо сме такива, да оценяваме човека едва когато го загубим? Защо майка на три деца е захвърлена при чужди хора, а като си отиде, ще се избият за наследство?
  • Благодаря на всички вас, които не ме забравихте, за това и за предходните няколко стихотворения. Бъдете творчески вдъхновени!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...