24.05.2016 г., 14:22

Посмъртно

1.2K 3 12

Когато си умрял
светът ще претендира за твоето наследство.
Милиардите причини
ще обясняват твоето отсъствие
и ще спорят с праха ти.
Във този миг ще си необходим
на всеки и на всичко.
Във този и единствено във този миг
светът ще чувства острата ти липса,
ще те ревнува от Смъртта,
ще иска да те приюти обратно
със закъснялата любов на отчаянието.

Когато си умрял
ще бъдеш най-щастливият от всички. -
По-близък и за близките
и за далечните по-мил.

Ще бъдеш центъра за миг
на краткия живот...
и праг на Вечността.
И спомен...току-що прохождащ.

Смъртта във този кратък миг
ще те сроди
със абсолютно всичко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, истината е тъжна!
  • Е, какво да кажа! Тук прочетох истината за живота и смъртта! Много е замислящ този твой текст, Младене! Пожелавам ти мигове, които да те правят щастлив! Поздрав!
  • Браво, Младене! Оценяваме това, което имаме едва когато го изгубим. Даже и хората около нас. Защо така сме устроени? Поздравления, за пореден път доказваш таланта си.
  • Младене, бръкна ми право в сърцето.... защо сме такива, да оценяваме човека едва когато го загубим? Защо майка на три деца е захвърлена при чужди хора, а като си отиде, ще се избият за наследство?
  • Благодаря на всички вас, които не ме забравихте, за това и за предходните няколко стихотворения. Бъдете творчески вдъхновени!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...