14 oct 2015, 13:31

Посока

  Poesía
491 0 3

 

 

 

Накъде води този път?

Примигва ми фенера ...

До тук ли е или и отвъд?

Защо е мрачно и студено?

Не съм на кон. В тунел съм,

засипан от хиляди въпроси -

за тях,  за теб, за мен,

за онези, които шляпат боси -

къде е прекрасния ни ден,

който обещаваше ни Господ,

когато още бяхме си деца

и цветно мижахме в калейдоскопа?

Вдигам фенера нависоко,

трябва да изляза от тунела -

след него е посоката,

която трябва да поема ...

Но с въпросите дали ще смогна ...?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ева, Зорница, Таня, Мая, сърдечни благодарности! Танче, следвам съвета ти! Топли поздрави!
  • Вдигай фенера и следвай посоката,
    светлината пред теб сама ще те води
    пътят видян от калейдоскопа
    от детството тича,далечно и босо!
  • Харесах! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...