Накъде води този път?
Примигва ми фенера ...
До тук ли е или и отвъд?
Защо е мрачно и студено?
Не съм на кон. В тунел съм,
засипан от хиляди въпроси -
за тях, за теб, за мен,
за онези, които шляпат боси -
къде е прекрасния ни ден,
който обещаваше ни Господ,
когато още бяхме си деца
и цветно мижахме в калейдоскопа?
Вдигам фенера нависоко,
трябва да изляза от тунела -
след него е посоката,
която трябва да поема ...
Но с въпросите дали ще смогна ...?
© Валентин Василев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
