14.10.2015 г., 13:31

Посока

495 0 3

 

 

 

Накъде води този път?

Примигва ми фенера ...

До тук ли е или и отвъд?

Защо е мрачно и студено?

Не съм на кон. В тунел съм,

засипан от хиляди въпроси -

за тях,  за теб, за мен,

за онези, които шляпат боси -

къде е прекрасния ни ден,

който обещаваше ни Господ,

когато още бяхме си деца

и цветно мижахме в калейдоскопа?

Вдигам фенера нависоко,

трябва да изляза от тунела -

след него е посоката,

която трябва да поема ...

Но с въпросите дали ще смогна ...?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ева, Зорница, Таня, Мая, сърдечни благодарности! Танче, следвам съвета ти! Топли поздрави!
  • Вдигай фенера и следвай посоката,
    светлината пред теб сама ще те води
    пътят видян от калейдоскопа
    от детството тича,далечно и босо!
  • Харесах! Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...