14.10.2015 г., 13:31

Посока

492 0 3

 

 

 

Накъде води този път?

Примигва ми фенера ...

До тук ли е или и отвъд?

Защо е мрачно и студено?

Не съм на кон. В тунел съм,

засипан от хиляди въпроси -

за тях,  за теб, за мен,

за онези, които шляпат боси -

къде е прекрасния ни ден,

който обещаваше ни Господ,

когато още бяхме си деца

и цветно мижахме в калейдоскопа?

Вдигам фенера нависоко,

трябва да изляза от тунела -

след него е посоката,

която трябва да поема ...

Но с въпросите дали ще смогна ...?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ева, Зорница, Таня, Мая, сърдечни благодарности! Танче, следвам съвета ти! Топли поздрави!
  • Вдигай фенера и следвай посоката,
    светлината пред теб сама ще те води
    пътят видян от калейдоскопа
    от детството тича,далечно и босо!
  • Харесах! Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...