Посока

31 oct 2019, 23:18

Poesía

1253 0 0

Мрак се спуща. Всичко в мене мълчи

и тъмнее подобно на мрака.

Прозрачна ли съм и дали ми личи,

как душата гаснеещо чака,

да запаля искрата в насъщния път

та напред да е ясен, да свети?

Подобно на вятър гаси я светът

с дъх от злоба. Спестете съвети.

Не искам фенери. Искам звезди

пътеводни да са ми ориентира,

подобно светулки в ноща. А в зори

слънчев лъч, пътя ми да избира.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.