Посока

Мрак се спуща. Всичко в мене мълчи

и тъмнее подобно на мрака. 

Прозрачна ли съм и дали ми личи, 

как душата гаснеещо чака, 

да запаля искрата в насъщния път 

та напред да е ясен, да свети?

Подобно на вятър гаси я светът 

с дъх от злоба. Спестете съвети. 

Не искам фенери. Искам звезди

пътеводни да са ми ориентира, 

подобно светулки в ноща. А в зори 

слънчев лъч, пътя ми да избира.