Посока

31.10.2019 г., 23:18 ч.

Поезия

1278 0 0

Мрак се спуща. Всичко в мене мълчи

и тъмнее подобно на мрака.

Прозрачна ли съм и дали ми личи,

как душата гаснеещо чака,

да запаля искрата в насъщния път

та напред да е ясен, да свети?

Подобно на вятър гаси я светът

с дъх от злоба. Спестете съвети.

Не искам фенери. Искам звезди

пътеводни да са ми ориентира,

подобно светулки в ноща. А в зори

слънчев лъч, пътя ми да избира.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.