17 oct 2008, 20:58

Посоките в средата се събират

  Poesía » Otra
1.4K 0 19
Посветено... на силните хора



Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят.


Очакват "утре", днешното е сигурно.
Докато не намерят в тях животите,
ще рèдят недостатъци във фигури
и вечно ще си мислят, че са лошите.


А камъкът, заспал върху гърдите им,
ще смачка непростените им грешки
и язвите, проникнали в душите им,
ще зеят, като липси - нечовешки.


Но колкото и пътища да имат,
кръвта им ще се търси, да се слее.

Посоките в средата се събират...
Там, може би, най-трудно се живее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А камъкът, заспал върху гърдите им,
    ще смачка непростените им грешки"

    "Посоките в средата се събират...
    Там, може би, най-трудно се живее!"

    Под камъка на припек-като змиите
    със грешките посоките търгуват
    цената на преглътнатите истини
    в един билет за непътуване...


    Размазващо е!Браво мъниче!
  • Не знам защо не си влизала от толкова време, но ми липсваш
  • Ех, Ели...
    Много силно пишеш, провокираш...
    Да, наистина там се живее трудно, в средата... но удовлетворението е най-силно, защото точно там човек намира себе си...
    Много ми харесва поезията ти, за кой ли път го казвам вече!
    Прегръдки и за този страхотен стих!!!
  • Благодаря ви!
  • Страхотен,моля се да имам твоята сила,Ели.Браво!
    Успех и късмет ти желая.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...